ПРАЗНИЦИ
УИКЕНДИ
ЕКСКУРЗИИ
ПОЧИВКИ
БЪЛГАРИЯ
НАД 55
ОКТОМВРИ, 2019
НОЕМВРИ, 2019
ДЕКЕМВРИ, 2019
ЯНУАРИ, 2020
ФЕВРУАРИ, 2020
МАРТ, 2020
АПРИЛ, 2020
МАЙ, 2020
ЮНИ, 2020
ЮЛИ, 2020
АВГУСТ, 2020
СЕПТЕМВРИ, 2020

Спа

БЪЛГАРИЯ - ДЕВИН
Дата на заминаване и продължителността на престоя по ваш избор
1 Дни / 1 Нощувки




ДЕВИН СПА ХОТЕЛ 4*
България, Девин


Вид стая / BB 05.01/01.12.2011
Студио (2+1 рах) 143 лв
Двойна стая 99 лв
Единична стая 77 лв

Цените са в лева на стая и включват закуска, курортна такса, ползване на басейн, сауна, фитнес, ДДС.
Деца до 2 год. - безплатно;
Деца от 2 до 14 год. - 25 % намаление от цената на редовното легло;
Деца от 2 до 14 год. на допълнително легло - 50 % намаление от цената на редовното легло;
Възрастен на допълнително легло - 25 % намаление от цената на редовното легло;

ХОТЕЛ ОРФЕЙ СПА 4*
България, Девин


Вид стая / BB 16.06/24.09 09.01/15.05 и 25.09/29.11 16.05/15.06.2011
Единична стая 108 лв 88 лв 98 лв
Двойна стая 130 лв 116 лв 120 лв
Стая делукс 146 лв 126 лв 130 лв
Апартамент 200 лв 180 лв 180 лв
Деца до 4 год. безплатно безплатно безплатно
Деца до 4 г. на редовно легло 49 лв 39 лв 45 лв
Деца до 4 г. на доп. легло 39 лв 31 лв 35 лв

Цените са в лева на стая и включват закуска, курортна такса, паркинг, ползване на вътрешен и външен басейн, сауна, фитнес, джакузи, ДДС.
Доплащане за полупансион - 28 лева на човек на ден
Доплащане за пълен пансион - 40 лева на човек на ден


Прочетете малко повече за Девин:

Девин
(до 1934 година Дьовлен) е град в Южна България, в Западните Родопи, в Девинската планина Той се намира в Област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе.
Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе Дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през Древна Македония, Римската империя, Византия, Първата българска държава, Латинската империя, Никейската империя, Втора българска държава, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.
Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през 4 век. Проучено е още едно селище с два некропола от 11 и 14 век.
При нашествието на османлиите през 14 век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 година. Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 година.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят не немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие.
През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия, влизайки в състава на т. нар. Тъмръшката република. Девин е опожарено от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано - през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.
След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува от 1923 година.
Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело.
Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера - Харамийската
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега - изход), наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината - 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика.
Работно време - летен сезон: 8:00 - 18:00 ч.; зимен сезон: със заявка. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрута за туристи 350м. Температурата в пещерата е около +8°C


РЕЗЕРВАЦИЯ